ХЕЙТЪРСТВОТО – СОЦИАЛНА ДЕФОРМАЦИЯ НА НОРМАЛНОТО ЧОВЕШКО ОБЩУВАНЕ

Като продукт на съвременното общество, хейтърството се разглежда като социална деформация предимно на онлайн общуването, но също така и на нормалното човешко общуване в по-широк контекст.

Значението, влагано днес в понятието ХЕЙТЪР е: негативен, враждебно настроен човек, който напада открито, критикува, злослови… И то често необосновано. Хейтърите се срещат предимно в интернет пространството, където словесната им агресия може да се излее анонимно.

Нападателни, нетолерантни и защитаващи крайни позиции, хейтърите водят борба с всичко, което противоречи на възгледите им. Този модел на поведение и отношение към света може да е бил възприет от техните родители и от средата, в която са израснали. От друга страна, тези хора може да са имали чудесно детство, но в последствие да са били лишени от добри шансове за реализация и успех. Какъвто и да е сюжетът, нещо е провокирало в тях омраза към всичко, което е извън техния контрол. Другите са късметлии, а те не са. Другите имат, а те нямат …

Дали не трябва да се замислим как ни възпитават родителите и съвременното общество – да обичаме или да мразим, да отмъщаваме или да прощаваме?…

РОЛЯТА НА ВЪЗПИТАНИЕТО ПРИ ФОРМИРАНЕ НА ХЕЙТЪРСКИ СВЕТОГЛЕД

Децата ни знаят ли, че могат да променят себе си и обкръжението си към по-добро? Знаят ли как да го постигнат? Учим ли ги да поглеждат на една ситуация от различни страни? Да сравняват и съпоставят, да правят избор, да различават доброто от лошото и да разбират защо лошото е лошо? Тези и подобни въпроси ни карат да се замислим дали успяваме наистина добре да подготвим децата си за големия свят. Ако на едно малко дете му се присмиват, критикуват го за всяка проява на лошо поведение, без да му покажат с какво да замени нежеланото поведение, детето няма как да се промени, защото не му е предложена алтернатива. То няма какво друго да направи, освен да продължи  да носи този модел на поведение със себе си и по-натакък в живота си. И при това е вероятно да изпитва и чувство за вина, защото знае, че е било критикувано, но не знае как точно да се промени. Случва ли ви се понякога да се обръщате към децата си с фрази като: „Не така!“, „Не бъди лош!“… А как, ако не така? Какво означава да не си лош? Ако насочваме вниманието на децата не върху всичко започващо с НЕ!, а върху техните най-добри характеристики, може би светът ще бъде друг. Когато едно дете от рано разбере, че е обичано и подкрепяно, че и то трябва да отвръща със същото, че притежава сила и креативност, с които да помага на себе си и на другите, то най-вероятно би обърнало погледа си към доброто в хората и в света. Да възпитаме позитивни личности, а не просто хора с добри и лоши качества. Личности, от които да зависи промяната на обществото към по-добро.

ДОКОЛКО НИ ЗАСЯГА ХЕЙТЪРСКАТА КРИТИКА И КАК ДА СЕ СПРАВИМ С НЕЯ

Когато на нападките се отговаря с подобен език, това стимулира хейтърите да изливат още повече гнева и омразата си – това е полезно за тях упражнение и би им помогнало да се освободят от негативните си емоции, но при други обстоятелства и на друго място.

Не е желателно да приемаме лично критиките и да се засягаме, ако са насочени към нас. Но винаги е добре да се опитаме да разберем и другата гледна точка и да се замислим дали това, което правим не се нуждае от някаква корекция.

А и доста често критиките не са насочени директно към нас, а отразяват възгледите, страховете, моментните настроения или безсилието на критикуващия да промени конкретна ситуация. Не малко хора посещават кабинета на психолога в търсене на начини за справяне с недоброжелатели. Но и от този факт следва добра новина – и тя е, че засегнатите от критика се каляват, преразглеждат убежденията и поведението си и ако е необходимо ги коригират, ако пък не – още по-стабилно застават зад тях и зад правотата си. И в двата случая получават допълнителна доза сила. Така че, погледнати от друг ъгъл, хейтърите помагат на останалите да се огледат, замислят и преосмислят действията си. Това, разбира се, може да стане и по много други по-доброжелателни начини… А ние имаме избор – да разрешим проблема конструктивно или деструктивно. Да нападнем, да се отбраняваме, да игнорираме, да се натоварваме с негативни емоции или просто да отвърнем позитивно, така че всички да разберат колко излишна е войната и колко алтернативни начини има за разрешаване на проблема.

И НИЕ МОЖЕМ ДА ПОМОГНЕМ НА ХЕЙТЪРИТЕ

Вече стана дума, че тези нападателни и нетолерантни личности са наранени по един или друг начин от живота. Може би към тях някога е била проявена агресия, небрежност или нетолерантност. Затова не е разумно да отвръщаме с техния тон – така бихме наранили и тях и себе си с нарастващата помежду ни агресия. Те имат нужда от нещо – от разбиране, от помощ, от признание, от обещание, от действие, от промяна…

Те не са се родили лоши и злонамерени, оставили са се животът да ги промени. Но нима безразличието и омразата са по-силни от хуманността? С какво и как да се борим – ние отново имаме право на този избор. За да може хуманността да надделее е необходимо промяната да настъпи вътре в нас, във всички нас. Ако се стремим да бъдем по-добри, по-толерантни и уважаващи и подпомагащи не само себе си, но и другите, никой няма да се чувства недоволен, неразбран и застрашен. Това разбира се не се постига за един ден. Това е процес, който въвлича всички ни, един по един…

И може би най-ефективната борба с всяко негативно обществено явление се оказва информираността и възможността да се направи адекватен избор на начин за справяне с проблема. Има изход от всяка ситуация и този, който знае как да го търси, ще го намери. А който не знае – трябва да му се помогне. В крайна сметка, щастието не произтича от липсата на трудности, а от умението да ги управляваме.