НЯМА СЛУЧАЙНИ ХОРА В ЖИВОТА НИ

Животът ни е като главна улица, по нея непрекъснато преминават хора, с някои се разминаваме, с други се поздравяваме, с трети дълго разговаряме … Има и такива, с които споделяме почти всяка своя разходка. Вижда се, че по тази главна улица не всеки човек е важен за нас. Ние проявяваме искрен интерес само към хората, които са ценни за нас, на които държим, които харесваме или обичаме. Всички останали са случайни минувачи. Но понякога дори и те могат да предизвикат в нас голяма и трайна промяна.

Всички тези хора, които срещаме и с които се разминаваме, които обичаме, а понякога дори не познаваме, прекарват определено време в живота ни и го променят. Представете си една картина – красива улица, по която в пъстри дрехи се разхождат мъже, жени, деца… И вие сте сред тях. Представете си сега картина изобразяваща същата улица, но по нея вървите само вие или още един, двама, трима… Всеки път картината се променя, дори вие се променяте на нея, защото вече сте в различно обкръжение.

И идва ден, в който осъзнаваме – три типа хора минават през живота ни. И го променят. Често се случва някой – без предупреждение, не по наше желание или в неподходящ момент  – да ни напусне. Често се случва и някой да ни предизвиква, да ни накара да действаме, да търсим и променяме себе си. Всички тези хора са ценни за нас с уроците, които ни помагат да научим, с мъдростта, която ни предоставят, с времето за размисъл, което ни подаряват. Това са хората, които присъстват в живота ни поради определена причина. Когато усещаме някаква липса, когато имаме нужда от помощ, ние несъзнателно с мислите си призоваваме тези, които биха могли да ни помогнат. Дори и тези, които на пръв поглед ни вредят или нараняват, всъщност ни помагат. И когато изпълнят задачата си, те отшумяват от живота ни като вълни, достигнали последната си цел – брега. Тази раздяла е съвсем естествена, понякога желана, но понякога боли. Дали тези хора ще се появят отново в живота ни – това зависи от тях, от нас, от обстоятелствата или просто от волята на Вселената. Единственото сигурно нещо е, че те не са случайни. С тях учим поредния си житейски урок и продължаваме пътя си по-мъдри от преди.

Към втория тип принадлежат хората, които охотно споделят с нас част от живота си. Каквото и да сме преживели, винаги идва момент, в който се чувстваме късметлии – срещаме хора, които прекарват повече време с нас – с тях учим, забавляваме се, сближаваме се. Те ни носят огромно удовлетворение и чувство на щастие. Дошъл е моментът, в който да се насладим на своите просветления и достижения, да ги споделим, да дадем обич и да получим с пълни шепи същото в замяна – това е нашата награда за болката и трудностите, през които сме преминали. Бихме могли да се насладим максимално на тези моменти, защото и те не са вечни. Идват от никъде, докато ние стоим тихо край огъня, влизат в него, разгарят го, пламтят, топлят, въодушевяват… но накрая угасват. Макар и не за дълго, тези хора са били наша приятна компания до огъня и с присъствието си са увеличавали стократно топлината му. Спомените ни за тях са необикновено светли, но са само спомени, тъй като, по една или друга причина, те вече не присъстват активно в живота ни и това се приема като естествен процес и от двете страни.

А третия тип – това са хората, които остават завинаги до нас. Често това са нашите близки, спътникът ни в живота, децата, родителите. Но това също са и приятелите, дори обикновените  познати, които искрено ни обичат, които изпитват потребност да ни виждат и чуват, които са готови във всеки един момент да откликнат на повика ни. Това са хората, които с мислите си винаги ще внасят светлина в живота ни. Това са хората, чиято енергия ще ни съпътства докато взаимодействаме с другите, докато живеем. Възможно е това да са отношения, започнали с препятствия и бури, но затоплящи се по пътя на взаимни изпитания. Възможно е да са отношения, предопределени от самото начало да бъдат хармонични. Какъвто и да е случаят, хубавото е, че и тези хора не са случайно в живота ни, а и те ще останат в него завинаги.

И трите типа хора ни дават различни неща, от които еднакво се нуждаем. Безценно е да се научим да ги различаваме, за да можем да дадем адекватна част от себе си в замяна на това, което получаваме.

Първите може би ни учат да преодоляваме болката и да преоткриваме себе си. Ние какво можем да им дадем?

Вторите внасят в живота ни радост и красота, учат ни да споделяме обичта си. Ние какво можем да им дадем?

Третите ни помагат да се чувстваме уверени и защитени, свободни и способни да раздаваме щедро най-доброто от себе си. Ние какво можем да им дадем?

Тези преживявания са много, много ценни за нас и ние все някога ясно осъзнаваме, че имаме нужда от всичко това в живота си. Жалко, че не винаги успяваме навреме да покажем своята благодарност. А всички тези хора наистина я заслужават, защото те ни помагат да израстваме.

 

Благодаря на всички, които са присъствали в живота ми поради конкретна причина – и са ме научили на нещо!

Благодаря на всички, които в определен период са споделяли щедро с мен живота си!

Благодаря на всички, които ще останат в моя живот завинаги!