НЕУДОВЛЕТВОРЕНОСТТА ОТ ЖИВОТА РАЗБИВА СЪРЦЕТО, ОПТИМИЗМЪТ ГО КЪПЕ С ЖИВОТ

images8RZBJZEMСпоред статистика на Национален център по здравна информация,
66% до 68% от смъртността в България се дължи на сърдечно-съдови заболявания,
като едно от най-тежките усложнения е инфарктът, а най-тревожното е,
че в последните години той засяга хора във все по-млада възраст.

Вероятно част от хората ще подминат тази статистика без да се замислят, за други тя ще даде глобална картина за живота и човешките съдби… Със сигурност ще има и хора, които ще обърнат поглед най-напред към себе си, към собствените си изживявания, към превратностите на живота и отражението на всичко това върху начина им на мислене, поведение и възприемане на света. Фокусът, който аз бих искала да поставя тук не е върху числата и глобалната картина, а върху индивидуалното възприятие на всяко едно разочарование, което срещаме по пътя си. И разбира се отраженията на тези наши възприятия върху собственото ни здраве.

Какво би могло да предизвика сърдечно-съдови заболявания? Като основни рискови фактори се посочват понижената двигателна активност, тютюнопушенето, прекалената употреба на алкохол, системното преяждане, небалансираното хранене, стреса, високото кръвно налягане, високия холестерол и генетичната предразположеност. Да, всичко това е вярно, но е повече от необходимо да се отбележи, че изброените рискови фактори не са основната и най-важна  причина, която провокира дисфункциите на сърцето. По-правилно би било да ги разглеждаме като ефекти или симптоми на неудовлетвореността от живота. 

Сигурно и около вас има хора, които никога не са пушили и злоупотребявали с алкохол, хранили са се здравословно, не са били подложени на стрес, но в един момент нормалната функция на сърцето им е била нарушена. И то поради някаква неудовлетвореност – неочаквана загуба, предателство, провал, любовно разочарование, безизходица, самота … Дори и да се елиминират рисковите фактори, реалната причина за тези нарушения може все още да съществува, скрита зад липсата на щастие и примирие със съответната жизнена ситуация.

Многобройни проучвания сред клинично депресивни лица доказват, че при тях опасността да развият сърдечно-съдови заболявания е двойно по-голяма в сравнение с хората, които не се чувстват нещастни и депресирани. Методът на мускулното тестуване в кинезиологията например, приложен на хора в депресия, които не се чувстват щастливи, показва слабост в почти всички мускули в тялото, особено в момент, в който те мислят за личните си проблеми. Тяхната неудовлетвореност оказва влияние и върху функционирането на сърдечния мускул. Ако човек остане дълго в това състояние, болестта е неизбежна – и тя обхваща онази част от тялото му, която е най-слаба и в която енергията е в застой.

Оказва се, че именно липсата на щастие кара човек да се чувства стресиран, да прекалява с алкохола, кафето и цигарите, да се превърне в работохолик или пък да намрази себе си и работата си. Неудовлетвореността от живота е като палитра от емоции и състояния в различни цветове – празнота, безпомощност, безразличие, болка, тъга, вина, самосъжаление, завист, гняв, ненавист… Най-вероятно можете да си представите и цветовете… с тях творите вътре в себе си – рисувате смело и наслагвате, предполагам всички възможни тъмни тонове. Дори и само един-два тона да използвате от цялата палитра, рисунките в съзнанието ви със сигурност ще тежат на сърцето ви и в пряк и в преносен смисъл. Колкото по-наситена е негативната емоция, толкова по-голяма е тежестта, която ще усетите, толкова по-голяма е и вероятността да потърсите лесно спасение чрез някой вреден навик.

Понякога не ви ли се струва, че сте влезли в ролята на клоун и забавлявате живота, без да можете ВИЕ да се забавлявате в него? Въпреки, че този сценарий е често срещан, добрата новина е, че дори и повторно да ви се случи, повечето от вас едва ли ще си позволят лукса да изиграят още веднъж същата роля. Или поне не с това изражение на лицето. Би трябвало да има промяна, и то положителна, това поне съветва здравият разум.

Ако ние сме напълно доволни от това, което се случва в живота ни, щяхме ли да прекаляваме с храната, да се напиваме без причина или да водим застоял начин на живот? Едва ли! А дали тогава би имало достатъчно значими фактори, които да дестабилизират кръвното ни налягане? Дори и генетичната предразположеност към определени заболявания е съвсем възможно да бъде приспана и да не се прояви, при положение, че живеем един наистина щастлив живот. Ще попитате, предполагам, доколко е възможно това. Възможно е. Що се отнася до външните събития в живота ни – не бива да се заблуждаваме, едва ли всичко ще бъде винаги така, както го желаем. Това, което наистина е от значение, е как ние възприемаме външните събития – в какъв цвят ги виждаме и какви образи и роли им даваме в нашето съзнание.

Или с други думи, мислите и емоциите ни, когато са негативни, са тези, които ни подтикват към всички нездравословни поведения. Затова, по-добре да стоим настрана от отрицателните емоции, и когато сме „пред телевизора“, винаги да имаме под ръка дистанционно, с което можем да сменим канала, ако предаването прекалено ни разстройва.

Лаура Кубзански, професор към катедра Социални и поведенчески науки във Факултета по обществено здраве към Харвардския университет, смята, че психологическите състояния като тревожност и депресия или щастие и оптимизъм едновременно се унаследяват и възпитават. Това означава, че може да имаме генетична предразположеност към депресия например, но едновременно с това имаме и шанса да маневрираме. Даже и в напреднала възраст не е прекалено късно да се култивират положителните състояния, които да заменят отрицателните. Как? Като работим целенасочено върху себе си и като получаваме адекватна външна подкрепа за промяната, която целим.

Тук обаче не трябва да пренебрегваме и ролята на социокултурните фактори. Не всеки има шанса да живее в среда, в която да изключи напълно тревогите и стреса. Което означава, че част от хората биха могли да получат адекватна подкрепа и положителната промяна при тях да е трайна, докато друга част от хората няма да имат такава реална възможност. Но начините за борба с чувството на неудовлетвореност не се изчерпват, ако не спираме да ги  търсим.

Независимо от тежестта на социокултурните фактори, ето един наистина ефективен начин да се преборим с чувството на неудовлетвореност –  ДА СЕ ПОТОПИМ ИЗЦЯЛО В НАСТОЯЩИЯ МОМЕНТ. Това означава да се научим вниманието ни да бъде погълнато само от една единствена дейност, която в момента извършваме, без да мислим едновременно с нея за проблемите си. Вие така ли правите? И вие ли сте свикнали да съжителствате с няколко мисли едновременно? Попълвайки поредната фактура например, обмисляте отмъщението си към колегата, който публично ви е обидил, бесни сте на съседката, която сутринта ви е одрала колата, изпитвате вина за това, че напоследък нямате никакво време за детето си и едновременно с всичко това изпадате в ужас, само като си помислите за поредното досадно събиране в дома на роднините ви, което предстои през уикенда. И други подобни мисли сигурно минават през главата ви и не ви оставят да се насладите на момента, в който вие попълвате фактура № ХХХ … Не е нужно да споменавам, че това създава голям хаос в съзнанието ви, а резултата е СТРЕС, при това с всички разрушителни последици от него.

ЕНТУСИАЗЪМ, ОПТИМИЗЪМ, СПОСОБНОСТ ЗА САМОРЕГУЛИРАНЕ –  това са три изключителни личностни характеристики, които  може да са ни вродени, може да са формирани при позитивни житейски обстоятелства, може и да са култивирани в нас с много усилия и постоянство. Без значение какъв е произходът им – те ни помагат да избегнем или да се справим успешно със сърдечно-съдовите, както и с редица други заболявания.

Ако никога не губим надежда, ако очакваме винаги най-доброто, ако се борим за него с ентусиазъм и отдаденост, ако контролираме здравословно емоциите и поведението си – това ще ни позволи да се радваме дълго на ЗДРАВО И ЩАСТЛИВО СЪРЦЕ.

Автор: Венета Джалдети